2016-2017 — Monitoring data on forest ecosystems (GEU) level II (intensive monitoring of the GEU)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. . МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух. Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси. Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят. ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи. Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2016 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 и 2016 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г. През 2016 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 685 mm, в ПП Юндола те са 580 mm, а в ПП Старо Оряхово – 350 mm. Данните и от трите пробни площи, показват намаляване както на количеството на валежите през 2016 г., така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Данните за 2016 г. показват, че средната годишна температура на въздуха в районите на ПП Витиня и ПП Старо Оряхово плавно се покачва през последните 5 години, докато в района на ПП Юндола се отбелязва понижаване до 5.6˚С. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони. Витиня За периода 2012-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (табл. 6), като през 2016 г. рН е над 5.6, което е извън границата за кисели валежи. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2015 г., през 2016 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, на нитратен азот и по-слабо на амониевия азот. Базичните йони – калий, калций, натрий и магнезий слабо се повишават, а повечето тежки метали (с изключение на мед и желязо) - намаляват. Старо Оряхово Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.01 до 6.15 при отделните проби. Средно годишното рН на отлаганията е съответно 5.34 - в киселия диапазон за валежите. Алкални остават само отлаганията под склопа, средно 5.9 рН единици (табл. 6). През 2016 г. в района се отлагат по-големи количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, хлор, както и базични катийони (калий, калций, натрий, магнезий) и тежки метали (желязо, мед, цинк, манган), в сравнение с 2015 г. Юндола Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира от 5.2 до 8.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.67 и няма промяна в сравнение с 2015 г. (табл. 6). През 2016 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, нитрити. Някои от базични йони в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2015 г. В периода 2012 – 2016 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. За периода от 2012 до 2016 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (табл.4 и 5). При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към серните, отколкото към азотните отлагания. През последните години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки. Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“. Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.